През октомври в Черна гора пристигна безпрецедентна делегация на НАТО начело с генералния секретар Столтенберг и посланици от 28 стрни-членки. По-рано парламентът на страната след бурно и спорно гласуване все пак реши страната да влезе в НАТО през 2016 година.
Черногорци отговориха на това с протест и възвания към Русия.
На 27 септември в столицата на страната Подгорица пред сградата на Скупщината (парламента) бе разположен палатков град, в който един от основните лозунги беше “Не на войната, не на НАТО!”.
Формално черногорският майдан започна не само като протест против влизането на страната в Североатлантическия алианс, но и като протест срещу несменяемата власт на премиера Мило Джуканович, който е начело на страната от 1991 година.
Политическата кариера на Джуканович е удивителна история на метаморфоза — прагматична и цинична.
Европа се примири по отношение характеристиката на управлението на страните, стига те да са й изгодни.
В миналото Джуканович бе обвиняван, че е част от мафията в цигарения бизнес, че е свързан с управляващата върхушка на Черна гора, т.е. с глобалните концерни, с косовски посредници, с украински и литовски фирми и прочие прелести от живота на Балканите през 90-те години.
Дори тогава, когато Черна гора се считаше за европейски рай за контрабандистите, дори тогава, когато броят на внесените от Италия автомобили надвиши броя на регистрираните в републиката, дори тогава, когато без никакви договорки с Брюксел еврото бе въведено като държавна валута, а курсът на сръбския “нов динар” чудовищно падна, управлението на Мило Джуканович не предизвика в нито един европейски партньор никакви въпроси.
Протестът в Подгорица започна типично: хората внимателно поставяха разноцветни палатки на булеварда св. Петър Цетински, пиеха кафе и разговаряха. Пасивното отношение към действителността е черта от националния характер на Черна гора. Това се отразява и на политически процеси, разбира се.
Полицията охраняваше протеста в първите две седмици, после се измори и си тръгна, защото никаква агресия от страна на митингуващите нямаше, а и не се предвиждаше.
Но всичко вече в Черна гора е друго.
Протестите против НАТО започнаха.
Масло в огъня наля визитата на Столтенберг и представители на алианса от 28 страни.
На 12 октомври един от лидерите на Демократичния фронт Андрия Мандич се обърна с открито писмо съм представителите на 28-те страни от алианса, в което заяви, че
“влизането на Черна гора в НАТО, осъществявано от нелегитимното правителство на Джуканович, не може да бъде признато за легитимно и законно, защото болшинството граждани на страната са против влизането в НАТО и това решение няма да бъде одобрено от народа никога”.
Във връзка със събитията в Черна гора, заместник председателят на Държавната дума на Русия Сергей Железняк заяви, че истинската причина за гражданските протести е
“натрупаното недоволство от негативните последствия от многогодишната политика, осъществявана под външен натиск, която заплашва националния суверенитет на Черна гора, в резултат на което зад фасадата на реформи, наречени евроатлантически ценности, в страната са налице огромен брой вътрешни проблеми и конфликти”.
Той отбеляза също, че, за разлика от сценариите при “оранжевите революции”, по време на протестите в Подгорица липсват чуждестранни поръчители и спонсори, а протестите носят общонационален и общограждански характер, затова исканията на протестиращите заслужават внимание и уважение.
“Проблемите около негативните последствия от влизането на Черна гора в НАТО трябва да се разглеждат като катализатор на целия комплекс социално-политически и икономически противоречия в страната. В създалата се обстановка визитата на ръководството на НАТО само налива масло в огъня на разгорелия се вече конфликт. Блоковата експанзия на НАТО е характерна за алианса. Така НАТО вербува в редиците си малките балкански държави, докато руските предложения за сътрудничество в борбата с реалната заплаха Ислямска държава си остават без внимание.
До какви тежки и дори трагични последствия ще доведат експериментите в протектората на НАТО, вече е известно на всички – и в Черна гора, и в цялото постюгославско пространство, в Близкия Изток и в Северна Африка, в Грузия и Украйна, в България. Затова не е случайно, че срещу влизането в НАТО на Черна гора са болшинството парламентарни опозиционни партии, а и Сръбската православна църква, многобройни обществени организации и медии”.
News Front България