Стара, бедна ми Европа, ти не само ослепя и оглупя, ти вече нямаш лице…
Като всяка старица, ти забравяш какво си мислила и казала днес. Силите отдавна не са така, както в младостта ти.
Иска ти се да можеше да се изправиш и да отстояваш интересите си, иска ти се да се бориш, да запазиш принципите си, да стоиш гордо на сцената на света, но когато реалността застане срещу теб, сядаш смирено в инвалидната си количка и виновно чакаш своя асистент да се погрижи.
Асистенът ти е лайно, но нека не съм груба. Асистентът ти докара всичко това, не без твоя помощ, разбира се. Сега асистентът ти вече не ти е подчинен. Сега той ще решава съдбата ти.
Всъщност, ти сама си я реши. Няма кой да ти помогне. Можеш само да изхвърляш памперсите си в единия или другия ъгъл на къщичката си, но лек не може да очакваш. Не и докато не подмладиш принципите, волята и позицията си.
Не и докато не прогледаш, че не може да разчиташ на асистенти, а на най-близките си съседи. Ти се скара с тях, обаче, защото, както всяка старица, и ти си склонна на крамоли и свади.
Забрави миналото си. Простено да ти е. Поне приеми, че си стара и немощна, макар и да ти се струва, че по-богата от теб няма. Богатството непоследък, видно е, е не само в стари замъци и бижута…
Върни душата си, клетнице! Съблечи балната рокля и се опитай с последни сили да запазиш поне това, което ти е останало.
Едно хубаво кътче от тази сцена, наречена свят!
Апропо, понякога, смисълът на живота е в това, да го загубиш достойно!
Дани Панкина за News Front България