Няколко месеца продължиха ожесточените боеве за северна Латакия.
Но след трагичния инцидент с руския самолет Су-24 битката за контрол над планинския масив придоби небивала интензивност.
В петък сутринта около Джебел ал-Туркмен бяха нанесени няколко мощни удара от ВКС на Русия.
Позициите на антиправителствените групировки в района на турската граница бяха подложени на интензивни бомбардировки. На масивен огън от въздуха бе подложен град Rabiyah, който дълго време бе в ръцете на терористите.
В същото време 103-та бригада на Сирийската арабска армия започна настъпление северно от Дейр-Хан, съобщи телевизия Ал-Масдир.
Сирийските части никъде не срещаха съпротива, защото преди това районът бе “прочистен” от руската авиация, която не оставяше след себе си нищо живо.
Руснаците безпощадно отмъщават за загиналите си другари, а това оказва благоприятно влияние върху действията на сирийските правителствени войски, които през последните три дена заеха огромна територия в северна Латакия, — споделят сирийски военни.
103-та бригада, подкрепена от опълчението NDF от град Qardaha, от батальона на Ал-Баас и от военизираните формирования “Сирийска съпротива”, се възползваха от благоприятните условия, защото терористичните групи са напълно смазани от руската авиация. Завзети са няколко района в северна Латакия.
След серия незначителни престрелки, Сирийската правителствена армия взе под свой контрол Ал-Rahmaniyah, Тал ал- Кодор, които заемат важно местоположение в региона.
Бойците от 1-ва Крайбрежна бригада на Свободната сирийска армия и “Джабхат ал-Нусра” претърпяха загуби под натиска на превъзхождащите ги сили.
Те бяха принудени да напуснат позициите си, което позволи на сирийските власти да отрежат антиправителствените войски от границата с Турция.
103-та бригада на Сирийската правителствена армия завзе Джебел Ал-Нуба, което постави ислямистките метежници в още по-неизгодна позиция.
В момента има кръвопролитни боеве в района на планината Zahiyah, където битката е за контрола над пътя, който служи за стратегическо снабдяване на двете сили.
Петя Паликрушева