Днес светът е изправен пред най- огромния си страх. Пред очите ни се разиграва историческа карта на живот и смърт. Амбиции забравящи Бога. Съдбата на човечеството е заложена на карта.
Понятията за живот и смърт се докосват като граници на кръвно налягане.
Кой допуска всичко това?
Страшните геополитически игри, касаят живота на всеки един от нас. Все по-често наблюдаваме актове на агресия и престъпления извършвани с особена жестокост.
Тероризмът обявява война на човечеството. Есента на 2015 започна с вледеняващо много човешка смърт.
Общата формулировка «тероризъм» обхваща именно това масово причиняване на смърт.
В историята на цивилизацията ни, войните са оставяли много тежки рани и белези.
Сега се изправяме пред ръба на пропастта да допуснем разрастването на новото световното зло.
Елементарни понятия забравяме. Прогресът в науката и икономиката се оказват път на унищожение, щом в нашето съвремие инструментите на властта и политиката използват убийството за постигане на превъзходство.
Само че превъзходството над живота, ако е равносилно на смърт, то може би е дошло време да преразгледаме общите си човешки приоритети и ценности. Главният фундамент е именно животът. И създаването на всички останали системи, закони, разбирания, трябва да се основава тъкмо на продължаването му.
Колко сме грамотни въобще, и защо сме научили да пишем, ако не можем да четем основните канони за добро и зло?
Защо човечеството е създавало закони и държавност? Най- голямото престъпление по всички закони и пред всички религии е убийството, или отнемането на живот. Може ли подобен факт да бъде забравен или отменен?
Позволяваме ли си да забравим подобна истина? Или някой допуска, че може да извършва убийства пред очите на целия свят, да униожава частички от него, в името на какво?
Нека си припомним от историята няколко урока по повод масовото унищожение. Убийствата завинаги оставят кървави послания към света. Лудостта на Хитлер, и чумата на фашизма, османското робство и кланетата на инаковерците? Нима сме забравили всичко това?
В широк смисъл думата клане се използва за обозначаване на масово убийство на невинни хора.
Метафората „клане“ се използва например когато са избити стотици, дори хиляди души, или просто вследствие на умишлени действия има жертви платили с живота си.
Думата «клане» в исторически смисъл се отнася за избиване и осакатяване на гражданско население или пленници поради неговата народностна принадлежност, вяра или обществена система. По съвременни критерии това е военно престъпление и престъпление срещу човечеството. По-сериозното престъпление, според международното право, е геноцидът.
Сега много внимателно да се вгледаме в събитията на нашето време и да сравним истиността на понятията и възприятията си.
Психопатологичните изменения на общественото съзнание са налице, и осъзнаването на този страшен факт е единствения ни шанс да спрем кръвопролитията.
Имаме остра нужда да поискаме да съхраним мира и да се отнесем грижливо към правото на всеки човек на живот.
Имаме остра нужда да говорим истината. Нима терористичните атентати не са убийства? Колко още смърт трябва да види света, за да се обедини срещу тероризма?
Действията от страна на Турция днес, как могат да бъдат определени? Даваме ли си сметка какво означава подобно поведение ? Трудно ли е за световните медии да произнесат думата «военно престъпление», каквото всъщност е свалянето на самолет без предупреждение? Нали никой не смята,че това е нещо съвсем невинно или в реда на нещата?
Българска редакция News- Front.