Вицепрезидентът на България се разграничи от Плевнелиев

Реакциите по повод скандалното и неуместно  изказване на Росен Плевнелиев за The Independent сериозно разбуниха духовете. 

Цялата българска общественост се взриви от възмущение след  откровено обидното и агресивно изявление на президента срещу Русия.

На първо място такова изказване излиза от държавен глава, което значи, че би могло да бъде разчетено като официална позиция на страната. На второ място, заявлението се прави  пред авторитетно чуждо издание, което би могло да се тълкува като откровено подмазване на Запада, и четвърто- изразеното ( лично мнение) на Росен Плевнелиев, е далеч от всякакви  представи за дипломация и елементарен такт. 

 

rosen1

 

Не на последно място- подобно изказване, носи агресия и е знак за неумение да се води политика, което излага цяла България в лоша светлина. Един държавен глава трябва да мисли за държавата си, с действията и думите които хвърля в международното пространство.

Първата реакция дойде, разбира се от народа и буквално разтресе обществеността- с което постави просто оценка слаб (2) на президента.

 

В някой от коментарите изказването беше сравнено със скандалните послания на Шарли Ебдо, които освен да втрещят и шокират, предизвикват остро чувство на срам.

Не закъсняха и реакциите на премиера, който също беше шокиран и изумен. Политически партии, журналисти и възмутени хора успяха да реагират с безкомпромисното » Оставка!»

 

 

 

bb2

 

 

 

Днес вицепрезидентът Маргарита Попова се опита да отстрами България и излезе с достойно изказване:

mp

 

«Никой няма интерес в момент, в който сме заплашени и когато се оказва, че още преди месеци е имало информация, че ще последват много такива терористични удари, да се говори срещу Русия, да се говори срещу Франция, да се говори срещу Великобритания.

Напротив — сега трябва да се обединим всички в името на човечеството и за съхраняване на паметта — това, което сме изградили.

«Тревогите за Европа в момента са огромни. Тревожи се цялото общество, тревожим се за децата си, за възрастните хора, за нас самите и за бъдещето.

За мен е много важна принципната позиция на всички. Искам да участваме в мирна коалиция, коалиция, която да се води против тероризма, а не да се правят сметки кой каква част от парчетата на Сирия ще вземе», 
«Сега е важно тази коалиция да даде отпор на тероризма. Няма време за стратегии и за закони. Всичко това го има. За мен е важно на първо място да се справим с тероризма, който взима невинни жертви и човешки животи, както се случи в Париж.

Останалото е лицемерие и голям грях срещу човечеството. Касае се за изтребване на цивилизацията. Няма време сега да се правят сметки кой ще вземе парче от пая. Тук говорим за мира.»

Единственото успокояващо в грозната история е, че все пак българското общество показа чувствителност и непримирост, когато границите на всички общочовешки норми се преминават по такъв безцеремонен начин, на високо държавно ниво. България защитава правато си да е достойна държава и не позволява да говорят от нейно име.