Казват че, страданието и болката се претопяват в най- истинското и чисто изкуство.
Винаги има души- фотографи, които улавят и запазват тези кадри, за да оставят спомен и » снимки» за другите.
Книгите и живата литература, пренасят повече картини и истини, отколкото историята.
И книгите родени във война, носят огромна сила и завещание за тези, които ще бъдат след нас.
Войната в Сирия не е просто част от новинарските ленти на световните медии.
Войната в Сирия е днес, в реално време. Съвсем истинска и страшна война- в която умират хора и ги боли.
Единственото най- мощно оръжие срещу войната е любовта, обичането. Благодарение на любовта човечеството ни съществува и днес.
Войната в Сирия роди невъзможната среща на двете най-стихийни за човечеството загадки- любовта и войната.
В шумотевицата на информационна пропаганда на шеметния ни 21 век, едно момиче от българо-сирийски произход ни прави прави подарък.
» Има ли места в Рая?» е дебютния роман на Даян Хасан Шаер, който предстои да излезе през декември тази година.
Може би идването на тази книга е знак за всички нас, че днес сме изправени пред най- важния си избор и все още имаме шанс. Ще победи ли любовта войната и » Има ли места в Рая» е този път, и тази стъпка, след която нищо няма да е същото.
«Когато пясъчните и уханни ветрове на Сирия започнат да изпепеляват животи. Когато буквите на мечтаните любовни писма започнат да кървят. Тогава, за да имаш сили да поемеш дъх, трябва да изпиташ любов.«Редакторът на книгата, Радослав Гизгинджиев.
Даян ни подарява картините събрали очите й по времето на живота й в Сирия. Богатството на кръвта й- кръстовищата на българската и сирийска кръв във вените й, е също знак на любов, и дързост да търси любовта сред хората, когато е в опасност.
Картината на войната и ужасът на не бъде изгубена любовта.
— «Има ли места в Рая?» е книга за историите, които ни променят завинаги.
Между страниците се отваря свят, който ще те накара за ожаднееш за живот.
Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи.
За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти.
За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас.
И за небето…Това към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда.
Но от тези небеса не падат звезди, а бомби.
И не сбъдват желания, а взимат животи.
Любовта и войната застават лице в лице и жадно се гледат в очите.
После изгарят в страстна целувка и остават отломките на ненужните ти парчета.
Остава само сърцето, което жадно тупти за любов.
Това е история за живота, който не дава втори шанс. Ти сам си го вземаш.»
Българска редакция News Front.
** От редакцията: Мила Даян, и България и Сирия ще се гордее с теб, защото тази книга е подарък за хората и света. С нея ти правиш за света повече от хората, които правят политика. Чакаме с нетърпение излизането на книгата.
«Защото когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.» 1947, Паулу Коелю