В интересно време живеем, съдбоносно сигурно. Историческо.
И почваме да се събуждаме, да искаме да вземем съдбата си в свои ръце. Всички днес сякаш се събуждат и излизат за да попитат: Какво става с нас?
Живот. Така трябва да бъде.
Докато опасните заигравки на САЩ на световни завоеватели разпалват войни по света,
а Нато си играе на война, убеждавайки европейската общественост, че прави добро — в тези страшни игри умират и живи хора и ценности.
И може би идва времето да се спре тази безумна порочност за постигането на влияние на всяка цена.
Народите се бунтуват. В Европа, в Америка, В Украйна- именно сега. Едновременно.
Това едва ли е съвпадение- може би по скоро подсъзнателното разбиране че света върви в грешна посока, че нас ни водят в грешна посока, и ние уж не искаме, а вървим?
Какво отключи протестът на МВР?
Без да знае политически подробности народът инстинктивно и безпогрешно разпозна, че държавата е в опасност. Възмути се. На собственото си късогледство и поиска да се бори.
Усещането че, някой друг се разпорежда в дома ти и решава вместо семейството ти- нещо подобно е може би.
Защото е несправедливо да се отнасяме към родината си нехайно. Да губим националната си идентичност и гордост, и да приемаме нови, ефектно звучащи титли : » държава член», «лоялен партньор», и да приемаме че всичко, което изискват в замяна на тези титли, е добро за нас, за обществото ни?
Добра ли е реформата?