Само истината може да спре евроатлантическата агресия.
Една от основните предпоставки за това, човечеството да се развива по мирен път е мобилизацията на гражданската енергия чрез информираност на населението.
Става дума за онази част от познанието за света, която народите трябва да усвоят свързана с така наречения урок на историята.
Във всички епохи та до днес без изключение агресорите винаги са разчитали на невежеството и бездуховността, които представляват главен инструмент за осъществяването на пъклените си дела.
Това е логично – насилието никне там, където отсъства словото, чрез което човеците да разрешават конфликтните ситуации в своите взаимоотношения.
Славянският дух и Източното Православие винаги са били и ще продължават да бъдат гарант за мир и прогрес в човешките взаимоотношения.
Още в епохата на ранното средновековие, не къде да е, а именно тук по нашите земи се създава и разпространява писменост, която дава възможността на всички славянски народи да се докоснат до Божието слово.
Докато в нашето духовно пространство са се създавали книжовни школи бидейки мост между народите и отделните хора, доста по на запад от нас – по земите на прехвалената евроатлантическа цивилизация са се разгаряли кръвопролитни и унищожителни междуособици на религиозна и племенна основа.
Докато ние – Православните славяни бяхме призвани да браним Христовата вяра от настъпващите ислямски пълчища претендиращата за център на световната култура – Европа, гореше живи хора на клади,
само защото са дръзнали да се докоснат до най-голямото човешко богатство – познанието.
Докато руските ни Православни братя използващи нашето писмо и четмо в продължение на близо три века отдаваха живота си в името на свободата борейки се непрестанно срещу мракобесната Османска империя така наречените велики сили – западни цивилизатори поробиха по-голямата част от света като изградиха колониалната система.
Точно по това време същите унищожиха коренното население на цял един континент, за да превърнат територията му в днешната империя на злото, която сее терор и разруха по целия свят.
Сега тези носители на култура и прогрес, които за момента държат под свой контрол медии, правителства и огромна част от природните ресурси на отделните народи ни учат на добро и зло.
Насилствените смени на властта, терорът над свободната мисъл, безконечното въоръжаване докато народи по света гладуват, религиозната нетърпимост и ненавист, безграничната алчност на лихварите – всичко това ни се поднася като справедлива борба за демокрация, просперитет и отстояване на ценности.
Всеки глас на разума насочен към отстояването на истински общочовешки каузи, каквато е правото на съществуване за всеки се клейми с не по-малка ярост от тази – на Светата католическа инквизиция от тъмните векове.
Именно въз основата на това пълно обръщане на представата за добро и зло се гради и класическата милитаристична риторика.
Тя разчита точно на това – масовия потребител да е лишен от информация или ако изобщо получава такава, тя да е с невярно съдържание.
Главната цел е оправдаването на агресията, чрез лъжа, която да изведе най-низките страсти у непросветените и по този начин да бъдат въвлечени в дяволското дело на тиранина – терорист.
Както можем да открием във всеки учебник по история, при изучаването на който и да е състоял се военен конфликт винаги се сочи причина и повод.
В последното обикновено се съдържа и класическата предвоенна лъжа, която се съчинява или фабрикува от специалистите в областта на военната пропаганда.
Примери могат да бъдат посочени безброй. Веднъж са „лошите германци“, потопили луксозния лайнер – Лузитания през първата световна война, после пък идват „злите поляци“, които нападнали Германия при Глайвиц в навечерието на Втората световна война и така, та чак до днес.
Терористи с химически оръжия бяха и иракчаните, либийците, сърбите, за да стигнем и до най-голямото „чудовище“ на света наречено Русия.
Всичко това с една единствена цел – да бъдат хвърлени космически по своите размери средства за унищожение на милиони хора по света.
Историята почти без изключение ни е давала да разберем, че официално сочения от военната пропаганда за агресор е в действителност самата жертва, която предстои да бъде ударена от юмрука на богоборците – античовеци.
Тази безпогрешна логика, определяща хода на световната военна история категорично свидетелства за продължаващата опасност от унищожителен световен конфликт.
Това ясно се осъзнава от осведомените и будни родолюбиви граждани на нашата страна, а и по целия свят, които не възнамеряват да спрат да бият камбаната за приближаващата опасност.
Тя е огромна, защото лъжите по отношение на Русия, които се натрупаха през последната година са твърде много.
Демократично и законно избран президент на суверенна страна, каквато до скоро бе Украйна бе изкаран за терорист и тиранин, който със снайперисти избивал собствения си народ.
На свой ред узурпиралата властта неонацистка хунта в настоящия момент се нарича демократично управление.
Жителите на Крим, които преди почти година и половина свободно се самоопределиха според всички възможни демократични правила на международното право, техния акт днес го наричат „руска анексия на Крим“, агресия, окупация.
Избиването на жени и деца в източна Украйна, разпъването им на кръст и всякакви подобни нечовешки жестокости от страна на хунтата пък било „борба с тероризма“.
Днешните лъжи са повече от чудовищни и ако в миналото само заради една се е започвал световен конфликт, то какво ли следва да се случи днес?
Това е изключително сериозен проблем, заради който е много повече от наложително движението за мир да продължи своята дейност и то без краен срок.
автор: Александър Атанасов — политолог