Европа съвсем скоро ще се разплаче от напрежение. Много й се събра.
От многобройните срещи по въпроса с мигрантската криза, подписването на споразумения,
разпределяне на квоти, договорки и предоговорки, резултатът е следния:
- удобния термин » бежанска криза» ( с който на всички ни се наложи да свикнем) не просто се задълбочава, а излиза из под контрол.
На една от последните проведени срещи в Брюксел лидерите на 11 страни членки, включително България, заедно с още 3 страни извън ЕС , под председателството на Жан- Клод Юнкер, стигнаха до извода, че по така наречения Балкански маршрут трябва да се приготвят още 100 хиляди места за мигрантите, като се осигурят съответните приемни центрове.
Докато Еврокомисията решава как да се справи, разпределяйки цифри- за Гърция 30 хил. места да се осигурят
за бежанците, които ще пристигат с лодки от Турция, 20 хил. в Турция, а останалите 50 хил. някъде по Балканите, нещата все повече излизат от контрол.
На теория ЕС взема решения, но бежанците едва ли ще се съобразят с математиката на Еврокомисията.
Математиката на Турция обаче е отлична- за да съдейства в разрешаването на бежанския въпрос ЕС й отпуска
3 млрд. евро. ( за справка* България на същата тема за да решава бсъщия този въпрос изтегли нов заем от 5,5 млрд.)
Освен че Европа и понятие си няма, кой от къде влиза и излиза през границите, напрежението се увеличава.
Сблъсъци, инциденти, агресивни нелегално преминаващи лица— е само част от реалната картинка на задълбочаващата се ситуация.
„На Западните Балкани вече има напрежение и не искам там да се случат военни сблъсъци»- призна неочаквано Ангела Меркел, допълвайки че ситуацията може ускорено да се влоши, предупреждавайки за опасността от нова война на Балканите.
Опасенията на канцлера от затварянето на границата с Австрия, допълнително усилват неприятните й предчувствия.
Унгария вече затвори границата си със Сърбия, очаква се и други страни да последват примера й.
Държавите в Европа нямат понятие как да се справят, протестите също набират скорост.
Европейският съюз от пространство за свободна търговия и пътуване, започва да се превръща
в разграден двор.
Към Европа и Балканите идва нещо голямо, разбираме ли какво се случва в действителност-
ако ЕС негласно признава своята безпомощност и невъзможност да се справи не е ли време държавите членки
да помислят за своята сигурност и независимост?